• 13.03.2017 - 17.03.2017
  • Лекционна зала на РИМ Хасково

Седмица на унгарското кино

Вход свободен

 

Програма

 

13 март пон.

15,30 -17.30

Сараево   реж. Акош Ратони 1940 г.- със субтитри

13 март пон.

17,30 -19.00

Времето спира реж. Петер Готар 1981 г. със субтитри

14 март вт.

15,30 -17.30

Планинци реж Ищван Сьоч 1942 г. със субтитри

14 март вт.

17,30 -19.00

Лакеят Хиполит реж Ищван Секей 1931 г. - нямо кино

15 март ср.

15,30 -17.30

Утелят Ханибал реж Золтан Фабри 1956 г със субтитри

15 март ср.

17,30 -19.00

Златният човек реж Шандор Корда 1918 г. – нямо кино

 

16 март чт

15,30 -17.30

Обречените реж. Миклош Янчу 1966 г със субтитри

16 март чт.

 17,30 -19.00

Последна нощ –реж Йеньо Янович 1917 г. – нямо кино

17 март петък

15,30 -17.30

Любов реж- Карой Мак 1971 г. със субтитри

17 март петък

 17,30 -19.00

Докато остареем реж. Йодьодьон Ухер 1916 г. -нямо кино

 


 

 120 ГОДИНИ УНГАРСКО КИНО

Проявата се осъществява с помощта на Национален фонд Култура (Унгария)

 

ФИЛМИ:

 

УЧИТЕЛЯТ ХАНИБАЛ, реж. Золтан Фабри, 1956, 90 мин.

По творбата на Ференц Мора, сценарий: Золтан Фабри, Ищван Денеш, Петер Сас, оператор: Ференц Сечени, музика: Зденко Тамаши, с участието на: Ерньо Сабо, Мани Киш, Золтан Маклари, Ференц Бешенеи, Ноеми Апор и др.

Главният герой в тази трагикомедия е невзрачният, аполитичен човечец: гимназиалният учител Бела Нюл. Заради абсолютно невинната му статия за обстоятелствата около смъртта на пуническия пълководец Ханибал, Бела Нюл се озовава в центъра на атаката на политическата десница, която в крайна сметка довежда и до неговата смърт.

 

ДОКАТО ОСТАРЕЕМ, реж. Йодьон Ухер, 1916, 93 мин.

По книгата на Мор Йокаи, сценарий: Шандор Хевеши, оператор: Густав Ковач, с участието на: Оскар Береги, Емил Феньо, Золтан Сереми, Йожеф Хайду, Ержи Матраи и др.

Това е историята на едно преследвано от злополучия аристократично семейство по времето на реформацията и освободителната борба от 1848-1849 г. Върху фамилията Аронфи тегне проклятие, всички първородни синове стават самоубийци. На младини Льоринц Аронфи заедно със своите състуденти е разпространил забранена революционна листовка, но Шарвьолди успява да я открадне от него. Дуелират се с т.нар. американски дуел. Льоринц изтегля черния куршум, според което 25 години по-късно той е длъжен да се застреля в главата. След самоубийството му неговият по-голям син Лоранд се оказва в същата ситуация, макар че той ще успее да избяга от предначертаната му съдба.

 

ОБРЕЧЕНИТЕ, реж. Миклош Янчо, 1966, 90 мин.

Сценарий: Дюла Хернади, Луца Карал, оператор: Тамаш Шомло, с участието на: Янош Гьорбе, Золтан Латинович, Тибор Молнар, Бела Барши, Йожеф Мадараш и др.

През 1869 г. правителственият пълномощник граф Гедеон Радаи започва възстановяването на сигурността в страната. Част от неговата дейност е да издири и обезвреди онези обречени и хайдути, които са участвали в освободителната борба през 1848 под водачеството на Шандор Рожа. Задържаните са в Голямата унгарска низина под открито небе, на голата земя с изключение на няколко отделни килии. Разпитите се провеждат в близкия чифлик. Тук не се ражда справедлива присъда. Хората на властта прибягват до всевъзможни жестоки психологически методи, за да пречупят хората. Жертва на тях става и Гайдор, който надявайки се да си спаси кожата, се превръща в доносник. Жандармите не попречват по-късно на събратята му по плен да удушат предателя. Накрая хората на Радаи прибягват до ефективни действия: устройват широкомащабен набор на новобранци. Обръщат се към един от бившите хайдути, възползвайки се от наивността и гордостта му, сам да подбере за новобранци из хората на бившата си освободителна група, с които да оформят отделна бойна единица. Когато отрядът е сформиран, произнасят присъдата на Франц Йосиф: „Шандор”, водачът е помилван, но хората му ще получат заслуженото наказание. Жандармите наобикалят мъжете, които пеят песента за Кошут.

 

ПОСЛЕДНА НОЩ, реж. Йеньо Янович, 1917, 39 мин.

Сценарий: Еде Шаш, Михай Фекете, Йеньо Янович, оператор: Ласло Фекете, с участието на: Адорян Над, Лили Берки, Вилмош Лендел, Михай Фекете, Андор Сакач и др.

Гита се изявява успешно в едно кабаре, но е нещастна, защото е далеч от семейството си. Новият й партньор първо продава бижутата й, после се опитва да продава и Гита. Когато избухва войната, тя се връща в родината си, но не открива семейството си. Съпругът й е починал, а следите на сина й се губят. Започва работа в театър в столицата, където всяка вечер е бурно аплодирана от тайнствен обожател…

 

ЛЮБОВ, реж. Карой Мак, 1971, 85 мин.

По книгата на Тибор Дери, сценарий: Петер Бачо, оператор: Янош Тот, с участието на: Лили Дарваш, Мари Тьорьочик, Иван Дарваш, Ласло Меншарош, Ержи Оршоя и др.

Младата учителка Луца очаква вярно съпруга си Янош, хвърлен в затвора по политически причини през петдесетте години. Старите приятели се боят, странят от нуждаещата се от помощ жена. Сред задачите на Луца е и тази да открие свекърва си и да я накара да повярва, че синът й снима филм в Америка. Основното в особената връзка между двете жени е, че и за двете в центъра на живота стои един единствен мъж. Свекървата вече не може повече да чака завръщането на сина си. Един ден неочаквано Янош е освободен, семейната двойка отново започва съвместния си живот.

 

ЗЛАТНИЯТ ЧОВЕК, реж. Шандор Корда, 1918, 61 мин.

По книгата на Мор Йокаи, сценарий: Ладислаус Вайда, оператор: Густав Ковач, с участието на: Оскар Береги, Маргит Макаи, Ица Р. Ленкефи, Габор Райнаи, Дюла Сьореги, Серена Ш. Фаи и др.

Един от любимите романи на Йокаи, базиран на неговите детски преживявания от Комаром (Комарно). Събитията се случват в началото на XIX век. Герой на романа и филма е смелият дунавски корабен капитан Михай Тимар, който се сдобива по не съвсем ясен начин със съкровищата на един нечувано богат гръцки търговец, който бяга от османската империя. Тимар отглежда дъщерята на търговеца, която си няма и представа за богатствата на баща си, и по-късно се жени за нея, за да й се реваншира и за да възстанови чрез тази постъпка душевното си равновесие. Бракът им обаче е нещастен: напразно Михай Тимар дава богатство и пари на съпругата си, тях продължава да ги свързва единствено благодарността и симпатията. Преситилият се на пари и на светски живот мъж открива щастието при младата Ноеми, която живее изолирано от обществото. Накрая този двойнствен живот му омръзва, затова захвърля всичките си имоти и изчезва, за да преживее остатъка от живота си в щастие със своята любима.

 

ВРЕМЕТО СПИРА, реж. Петер Готар, 1981, 96 мин.

Сценарий: Геза Беремени, Петер Готар, Ласло Келечени, музика: Дьорд Шелмеци, оператор: Лайош Колтаи, с участието на: Ищван Знаменак, Хенрик Пауер, Шандор Шьот, Анико Иван, Аги Какаши, Пал Хетени

Будапеща, 4 ноември 1956 г. Ищван Кьовеш и Ласло Бодор под прикритието на нощта заравят оръжията си в опустошената улица. Кьовеш напуска страната с камион на Червен кръст. Съпругата му остава сама с двамата им синове, Габор и Дини. В началото на шейсетте години при тях се появява току-що освободеният от затвора Бодор. Той заема мястото на Ищван Кьовеш. Габор се готви да постъпи в медицинския университет, макар да знае, че заради баща си няма много шансове да бъде приет. Дини е гимназист и е влюбен в Магда Сукич и се възхищава на Пиер от горния клас. На училищните купони се слуша рокендрол, боготворят и имитират Елвис. Дини изпада във все по-дълбока криза заради избуялите чувства, опортюнистичните заръки на втория си баща и многото противоречия от света на възрастните. След скандал Пиер е изключен от гимназията, а Дини и Магда потеглят на Запад с открадната кола.

 

САРАЕВО, реж. Акош Ратони, 1940, 81 мин.

Сценарий: Геза Радвани, Йеньо Сатмари, музика: Саболч Фенеш, оператор: Карой Ваш, с участието на: Мария Ташнади-Фекете, Йожеф Тимар, Ференц Киш, Лили Берки

Миклош Варнаи кани годеницата си Ева на парада в Сараево, организиран в чест на Франц Фердинанд. В Сараево Ева се влюбва в Борис, руски художник и заминава с него за Русия. Избухва войната, Борис е мобилизиран. Ева остава сама насред омразата на роднините и селото. Миклош е ранен и попада в руски плен. След като оздравява, успява да избяга и стига до замъка на Борис, където се представя за руски войник. Ева го укрива. Когато Борис се връща от бойното поле, спасява Миклош и се отказва от Ева.

 

ПЛАНИНЦИ, реж. Ищван Сьоч, 1942, 89 мин.

По книгата на Йожеф Нирьо, сценарий: Ищван Сьоч, музика: Ференц Фаркаш, оператор: Ференц Фекете, с участието на: Янош Гьорбе, Алис Селаи, Петерке Ференци, Йожеф Бихари и др.

Високи планини в Трансилвания. Облаци, борове и малка къщичка. Тук живее секлерът дървосекач Гергей Чутак със съпругата си Анна и сина си Гергьо. Красотата и близостта на природата не носят безгрижно щастие. Господарят хвърля око на красивата жена, докато съпругът й е далеч. Анна побягва от него, но пада в пропастта. Гергей отмъщава за смъртта й със смърт. Хвърлен е в затвор, но успява да избяга с първия сняг по коледа, за да даде подарък на малкия си син Гергьо.

 

ЛАКЕЯТ ХИПОЛИТ, реж. Ищван Секей, 1931, 75 мин.

По книгата на Ищван Загон, сценарий: Карой Ноти, музика: Михай Айземан, оператор: Ищван Ейбен, с участието на: Дюла Чортош, Дюла Кабош, Пал Явор, Ева Фенвеши, Мици Харасти и др.

Щастието на новобогаташа Матяш Шнейдер е помрачено от това, че съпругата му наема един графски лакей, защото желае да живее като аристократка. Прислужникът въвежда куп нововъведения в живота и къщата на семейството.